ЗАДА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; задàм се, зададèш се, мин. св. задàдох се, прич. мин. св. деят. задàл се, св., непрех. 1. Показвам се отдалеч, че ида. Като чуеха гръмогласното тръбене на вестоносците, хората бързо се оттегляха встрани. Сетне се задаваше челният отред – десет души гвардейци. А. Гуляшки, ЗВ, 63. От клисурата се зададе друг камион с брезентово платнище. Бл. Димитрова, ПКС, 282. Зададе се облак тъмен / откъм гора, от Балкана. Хр. Ботев, Съч. 1929, 20.
2. Прен. За време, явление или под. – съвсем близо е моментът, когато ще се проявя, ще започна; наближавам, приближавам, започвам се. – На втория месец от обсадата в града започна да се усеща недостиг на храна. Задаваше се глад. А. Гуляшки, ЗВ, 486. Двамата братя се разделиха със сълзи, защото не знаеха какви дни се задават. Д. Яръмов, БП, 167.